Поезия

[fred]

Тъй като времето в което живеем е както винаги - сураво и кураво, предлагам тук да публикуваме стихове, но не собствени, а на известни или пък неизвестни /но поне донякъде утвърдени/ поети.
Това да бъде едно кътче без коментари, просто да четем, това което ни е приятно
Та дано се събере нещо
Аз, като първи, поне за темата, пускам едно любимо мое стихотворение на Йосиф Бродски:


*****
На село Бог не в дупки и ъгли
живее, както смятат хитреците.
Той освещава чашите, стрехите
и честно с всеки хляба си дели.

Тук той е в изобилие. Вари
в гърнето старо лещата с кромидец,
сънливо вместо огъня гори,
намига ми като на очевидец.
Огради вдига и сватосва сам
девойките за горския; насъсква
оса срещу ловеца, който там
нацелва цев в отлитащите гъски.

Възможността да вникнеш в тоя свят,
заслушан тихо в есенните листи,
е май единствената благодат,
достъпна в селото за атеиста.


Превод Иван Есенски

[fred]

Франсо Вийон-Пържете завстливите езици

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във лой и луга на продажна твар,
в помия на прокажени старици,
във черна смрад от скапани чепици,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във змийска кръв, кипяла барабар
със злъчки на чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!


Във пяната на муле със самар,
което е скопено със ритници,
във лигите на котарака стар,
без кьорав зъб, със белнали зеници,
(затуй лови насън маймуни с трици!),
и в дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар,
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!) -
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор - за жива плът кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
(кръвцица пуска кой да е бръснар,
когато в ужас цъклите зеници!),
връз пъп на непрощаващи змеици,
в огнище на зараза, в гнойна жар,
в кирлива сапунишка, в лют катар,
в гнуслива пот на похотливи цици,
(а те придават на бардака чар!) -
да пържим завистливите езици!

Сложи ни, Ваша милост, на кантар
и нека пълни гащи всяка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар -
да пържим завистливите езици!

[fred]

Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Превод от руски: Румен Леонидов

[fred]

КЪСНА ЕСЕН

Витоша е до полите скрита
в непрозирен сивобял воал.
Не искри извитото Копито,
нито се белее Камен дял.

Развилня се вятър октомврийски,
затъка земята с жълт килим,
припълзяха облаците тихо.
От комините заблика дим.

Алената ябълка, обрана,
рони и последните листа.
По пътеката от тях застлана,
се разхожда вкъщи есента.

Тази нощ пламтящите гергини
порази прибързала слана
и в посърналата изведнъж градина
сякаш угасиха светлина.

Къщата капаците затвори,
както хлопват се очи за сън.
Хлопна се и портата на двора -
някой тръгна в тъмнината вън.

Някой по пътеката заслиза
към града, потрепващ в светлини,
за да бъде с хората по - близо,
с техните - да слее свойте дни.

Елисавета Багряна

[PEPI-2ALFA]

Тъй като времето в което живеем е както винаги ...

Това да бъде едно кътче без коментари, просто да четем,

Сори за офтопика, но първите ти думи ми припомниха една реплика от филма "Вчера". Даже не помня героя (режисьора, който поставяше театрална постановка), като негова реплика ли я каза , или и той цитираше някой.

"След 100 години никой няма да пита - Какво е било времето, а -Защо са мълчали поетите му"

[fred]

ПРОЛЕТ В ЗАВОДA

Тя искаше да влезе с първа смяна,
ала моторът изруга
сърдито
"Не може тъй,
аз тук съм отговорен,
без марка где?
Виж, портиера питай!"

Но тя бе някак страшно упорита
и не попита портиера. -
Влезе.
Отвори някакъв прозорец горе
и скрито на мотора
се изплези.

И изведнъж запя една машина.
Но хората
работеха несръчно.
Разбрал коя е скритата причина,
моторът каза:
"Аз ще я отлъча!"
- Ще я отлъчиш ли? - попита със
насмешка
една добра чугунена бъркачка.
- Опитай се, бъбрива въртележка,
та ний за нея ще направим стачка.

Моторът млъкна. Вятърът донесе
отнейде
топъл лъх на чернозем,
един напев - широк и весел -
и стъпки
на напукани
нозе.

Онез, които някога са
порили
земята, пърхаха като коне.
А другите, прозорците разтворили,
сияеха пред
синьото
небе.

От папмашината изпсува
някой грубо.
Едно момиче весело запя.
Един младеж го стрелна
с поглед влюбен
и то поруменя.

Тогава влезе портиерът тихо
и каза:
"Кой се контрабандно вмъкна?"
Ала разбра, виновно се усмихна,
почеса се,
подсвирна,
после млъкна.

Н. Вапцаров

[Kostadin`]

ДА БЪДЕ ДЕН!

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред
вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.
За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
"Да бъде ден! Да бъде ден!"

Христо Смирненски

[fred]

ЛЮБОВ

Кой си ти, на моя път застанал,
моя сън от клепките прогонил,
моя смях от устните откъснал?
И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,
чувам те в съня си нощем късно:
гледаш ме с очи на похитител,
а в гласа ти всеки звук ме гали.
Кой си ти, в духа ми смут запалил -
Мефистотел ли, или Кръстител?

А сърцето мое доверчиво
пее - птичка в разцъфнала градина,
пее - и нарича те: Любими.
И покорна, шепна аз щастлива,
както на Исуса - Магдалина:
- Ето моите ръце - води ме!

Елисавета Багряна

[fred]

Финдли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финдли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финдли


Роберт Бърнс

[Kostadin`]

ВЯРА



Ето - аз дишам,

работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"
За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
Какво ще остане
от мене тогава? -
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!




Никола Вапцаров

[fred]

Вапцаров е много добър, меко казано

[koolio]

В нашето време на трезвост...


В нашето време на трезвост
и на разумни неща
стана съвсем неуместно
да повървиш във нощта

покрай морето издраскано,
жълто от лунния лък,
да разговаряш със пясъка
и да подскачаш във кръг.

Дългият шлифер, баретката,
ласките в тъмния вход
вече не влизат във сметката
в хода на твоя живот.

В нещо дали не си сбъркал?
Стана ли нещо със теб.
Вече не вярваш във щъркел,
но и не вярваш човек.

А по средата на лодката
мачтата гола стърчи.
Ето, на пясъка охлювче
мъртво и празно мълчи.

Минали делници, где ви е
старият празничен зов?
Стана почти ежедневие
къщната наша любов.

Бръснарското ножче, жилетката,
шпионката в новия вход -
всичко туй влиза във сметката,
в хода на твоя живот.

Може ни нещо сме сбъркали
в нашия възрастен век.
Продава се вяра във щъркели!
Търси се вяра в човек!

Недялко Йорданов

[bager]

Христо Ботев

В МЕХАНАТА


Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!


Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -


грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!


Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!


Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"


Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!


А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!


О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!


Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий... вий сте идиоти!

[Mapтo]

Христо Ботев

В МЕХАНАТА


Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е, или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!


Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -


грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!


Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!


Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"


Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!


А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!


О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!


Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти!
Аз веч нямам мило, ддраго,
а вий... вий сте идиоти!

Еййййййййй

.......какви силни думи сред тия прости стихчета...
Без Ботев, няма България!!!
той не умира.....

[Ранобудниче]

Към себе си


Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Дамян Дамянов